//Заверка чрез апостил и неговата цена

На 30 април 2001 г. в Република България влиза в сила подписаната през 1961 г. Хагска конвенция, чиято основна идея е да облекчи процеса по легализация на документи, представяни извън границите на издаващата страна. Тя предвижда въвеждане на единен способ за удостоверяване на публични актове и документи, а именно чрез апостил.

апостил

Апостилът представлява унифицирана заверка, освобождаваща документа, за който е предназначен, от всякакви последващи форми на легализация в страната на издаване, както и във всички други страни по конвенцията. Той не предоставя информация относно достоверността на документа и качеството на неговото съдържание, а гарантира истинността и удостоверява автентичността на печатите и подписите/марките поставени върху него от съответните длъжностни лица.

Според изискванията на Хагската конвенция, апостилът се поставя директно на гърба на самия документ или върху отделен „алонж“ прикрепен към него посредством лента, лепило и т.н. Той се полага с помощта на различни способи, като например сух печат, стикер, щемпел и др., и има квадратна форма със страна не по-малка от 9 см.

Апостилът съдържа информация в десет реквизити, които са задължителни за всички държави, страни по конвенцията. Отделно, извън карето с номерирани стандартни полета, е възможно да се добави допълнителна информация, като Интернет адрес за проверка на произхода на апостила, пояснение относно ограничените функции на този вид удостоверение и т.н.

Съгласно конвенцията, апостилът би могъл да се издаде както на официалния език на органа, който го поставя, така и на друг признат език (френски или английски). Единственото задължително изискване е заглавието да бъде изписано на френски език, като се допуска и допълнително второ заглавие на националния език.

Органите, които са компетентни да поставят апостил, сроковете за неговото издаване, както и цената на апостила са различни в отделните държави. В България това удостоверение се издава от:

– Министерството на правосъдието – за актовете на съдилища и нотариуси;

– Министерство на образованието и науката – за образователни и удостоверителни документи, придобита професионална квалификация и получена правоспособност;

– Министерството на външните работи – за другите останали актове (документите за гражданско състояние и адресна регистрация, сертификати и лицензи на министерства, документи на НОИ и др.).

Съгласно Хагската конвенция, полагане на апостил не се налага при документи, подписани от дипломатически или консулски представителства, или такива свързани с търговска или митническа дейност. Също така, когато между България и държавата, издала документа, има подписан двустранен договор за правна помощ, удостоверяване с апостил не се изисква. Необходимо е единствено поставянето на печат от съд от друго държавно учреждение или от нотариус. Документът би подлежал на заверка от Министерството на външните работи единствено с цел удостоверяване на извършения превод от заклет преводач.

За всички останали държави, които не са страни по конвенцията и нямат сключен договор с България за юридическа помощ, се изискват заверки от съответното чуждестранно Министерството на външните работи и от Посолството на Република България.

За проверка на документите с положен апостил.

За повече информация касаеща процедурата по удостоверяване на документи чрез апостил, както и за получаване на конкретна цена на апостил, не се колебайте да се свържете с нас!

2018-06-30T15:51:09+00:00юли 1st, 2017|